ОТКРОВЕНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН
ПРЕДГОВОР
Идеята на този кратък и схематичен преглед на Откровение, една важна и изключително актуална книга, е да се разглеждат и разискват в Библейски уроци всички части на съдържанието. Библейските уроци могат да са групови и/или индивидуални, и разделени според наличното време и интерес. Целта на това изучаване е да се спасяват хора за прослава на Господ Исус Христос!
„Блажен онзи, който прочита пред другите, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откровение 1:3)
- УВОД; ВЪЗГЛЕДИ
- РАЗБОР НА КНИГАТА
- ОСНОВНИ ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ (Отделна тема)
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ОТКРОВЕНИЕ – Апокалипсис (гр.) означава разкриване, откриване, разбулване на тайна или бъдещо събитие за – „Второто идване на Христос“, както е представено в Библията.
ОТКРОВЕНИЕ е последната книга в Библията, която описва бъдещите събития и говори за Християнската надежда. Тази пророческа книга сочи завършеха на Божия план, ясно говореща за Христовото завръщане, свършека на века, „ново небе и нова земя“. Повечето теолози я приемат като меродавно пророчество за бъдещите събития.
Ако проследим пророчествата в Стария и Новия Завети, ще бъдем изненадани от последователността им по отношение на Второто идване на Христос. В Даниил глави 9,11 и 12 се дава обща, но неоспорима информация за „Последните Времена“. Захария 12 глава е показателна за бъдещите събития. В Матей глави 24 и 25 Исус Христос дава разширена информация за „Последното Време“: „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава.“ (Мат. 24:30). „Откровение“ разкрива събитията още по-подробно!
ДАТА: Книгата Откровение е писана в първи век, когато култът на римския император/бог и поклонението му е бил много строго прилаган със смъртно наказание за тези, които не се подчиняват. Това е период на жестоко преследване на Христовите последователи – Църквата – било то езичници или евреи по етнос.
Има две предположения за датата на написването: *1. По времето на Нерон (54-68 г.) и *2. По времето на Домициан (81-96 г.). Повечето учени/теолози се придържат към 95 г. като дата на написването.
АВТОР: Апостол Йоан е автор на книгата, както самият той се идентифицира в Откровение 1:1,4,9; 22:8. Откровение е написана, когато Йоан, поради вярата си в Христос, е бил заточен на остров Патмос, в затвор за престъпници в Егейско море.
ЦЕЛ: Освен предупреждение за второто идване на Христос, този път като Съдя на света, целта на книгата е да окуражи преследваната църква, да призове на покаяние и да укрепи вярата на светиите. ПРИЧИНА: Някои хора от църквата са прокарвали идеи за компромис с римските власти и ереси, което е трябвало да се спре преди това да се задълбочи в съзнанието на хората. Йоан пише, за да окуражи и насърчи вярващите да се противопоставят на императорския култ. Предупреждава ги, че нападките на Сатана ще се преумножават и напомня, че Исус вече е победил и Неговото очаквано завръщане ще бъде СКОРО. Целта на книгата е да покаже на Божиите служители какво ще се случи СКОРО.
ЛИТЕРАТУРНА ФОРМА: Преди всичко, Откровение е кореспонденция (7 писма), история и пророчество. Исус казва на Йоан; „Напиши това, което видя, което е и което ще стане след това“ (Откровение 1:19). Книгата е особен литературен жанр: апокалипсис, с много символизъм, метафори, сравнения, идиоми и др. Това разбира се за нас, в днешно време, не е толкова учудващо. Как бихме обяснили на праотците си, (които не са знаели какво е електричество) какво е телевизор и мобилен телефон – какво сравнение бихме употребили?
Има 4 основни възгледа на тълкуване, разгледани по-подробно по долу.
- Деления на книгата:
- Глави 1-3: Въведение, Поздрави, Възхвала;
* Исус Христос сред 7те църкви, 7 звезди и 7 златни светилника.
* Писма до 7те църкви – характеристики
2. Глави 4-5: Тронът, Свитъка, Агнеца
3. Глави 6-18: (Седемдесетата седмица на Даниил): Печати, Тръби, Чаши с Божия гняв.
4. Глава 19: Сватбата на Агнеца; Христовото завръщане с Невястата
5. Глава 20: Хилядолетното Царство
6. Глави 21-22: Ново Небе и Нова Земя – Блажена участ на избраните
3. Основни теми за размисъл: (Отделна тема)
*Грабването, *Страшния Съд, *Гог от Магог, *Армагедон, *Хилядолетието, *Глава 7- 144,000 запечатани от 12 племена; *Глава 12 – Жената и змея, * Глава 14 – 144,000 – остатък; зов към света за покаяние, *Глави 17-18: Тайната на Блудницата и обяснение.
ВЪЗГЛЕДИ ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА ОТКРОВЕНИЕ
В ОТКРОВЕНИЕ има много специални сцени описващи бъдещите събития. Хронологията на събитията и взаимоотношението им са обект на различно тълкуване и спорни мнения. Събития като Грабването, Голямата скръб, Гог от Магог, Армагедон и Хилядолетието се тълкуват по различни начини от редица теолози. Всяка една позиция има известни обоснования, но задължението ни е да открием тази, която е библейски подкрепена най-добре.
Основните 4 възгледа за тълкуване на събитията са:
А. Алегоричен,
Б. Исторически – Постмилениализъм: Събития от времето на Патмос до края на историята,
В. Претеристки,
Г. Буквален/Пророчески.
По отношение на Хилядолетното* Царство има 4 различни позиции:
*„Милениум“ (лат.) е приетото название на Хилядолетието.
А. Амилениализъм (няма Милениум т.е. Хилядолетие) е позицията, че Христос няма да има бъдещо Хилядолетно Царство, защото тук и сега Той царува в душите на хората .
Б. Постмилениализъм (след Милениум) е позицията, че второто идване на Христос ще бъде след Милениума.
В. Претеристката позиция е, че цялото Откровение е събитие, отнасящо се само за Първи век, с изключение на 19-22 глави.
Г. Примилениализъм е позицията, че второто идване на Исус ще сложи началото на Хилядолетното царство.
По отношение на Грабването и Голямата скръб има 3 основни позиции:
- Грабването е след Голямата скръб.
- Грабването е по време на Голямата скръб.
- Грабването е преди Голямата скръб.
А. АЛЕГОРИЧЕН ВЪЗГЛЕД – (на тълкуване) – АМИЛЕНИАЛИЗЪМ
Този възглед третира всичко в Откровение като алегория и символизъм. Даже преди времето на Августин, но благодарение на него (а преди него Ориген) този метод е приет като меродавен за окуражаването и удобството на църквата. Но какво значи „историческа или духовна алегория“? Този възглед третира пророчествата за бъдещите събития като приказка.
Много пророчества, които вече са се изпълнили буквално, след написването на Откровение, опровергават този възглед. Като оправдание, нека не забравяме политическата обстановка по времето на Августин. Християнството току що е прието като официална религия на Римската империя от което следват два главни фактора: *1. Заплатата на всички свещенослужители се плаща от държавата – тогава как могат те да кажат на римската управа за пъкъла, който ги очаква! *2. Приемането на Християнството като държавна религия, което е било задължително, може би се е тълкувало като Милениума – Хилядолетието.
Множеството езичници са били „принудени“ да приемат тази нова „религия“. Това са обстоятелства, които създават перфектна обстановка за компромис с вярата. Много от езическите ритуали и традиции нахлуват в църквите и постепенно са усвоени като „християнска“ религия. По този начин компромисът с управници и ереси (за което четем в Откровение) е в разцвета си за голямо съжаление и до днес.
Алегоричното тълкуване на Откровение (най-популярната позиция) е тази на Католическата църква и на около 80% на Протестантизма. Характерно за този възглед е Антисемитската тенденция и подкрепа, и тъй нареченото „Заместително Богословие“.
Амилениалистите вярват, че Хилядолетното царство съществува сега в душите и сърцата на хората, но виждайки световните събития (войни, глад, размирици, неправда, епидемии, и пр.) се питаме това ли е и такова ли е обещаното царство и царуването на Господ Исус Христос?!
Други проблеми на тази позиция са:
*Пренебрегване на доктрината за „Предстоящо/Ненадейно идване на Христос: т.е. позиция, че Църквата ще изпита Божия гняв, което противоречи на обещанията в 1 Сол. 5:9, Отк. 3:10,
*Как може Невястата/Църква да дойде с Исус, ако първо не е грабната?,
*Кои са хората, които ще живеят по време на Хилядолетното царство?,
*Кои са овцете и козите? (виж Матей 25).
*Как могат девиците да купят олио за лампите си без белега на Звяра?
Какво да кажем също за:
*Пренебрегването на повече от 1,800 препратки в Стария Завет за повторното идване и царуване на Христос на тази земя,
*17 от книгите на Стария Завет изтъкват това събитие,
*Има повече от 300 препратки в Новия Завет,
*23 от 27 книги в Новия Завет отдават голямо значение на това събитие,
*Пренебрегване съдбата и бъдещето на Израел,
*Бог не е приключил с Израел! Римляни 9,10,11 ни говори за бъдещето на избрания Божий народ, за спасението на целия Израил (Рим.11:25,29), за ролята на Израил в бъдещото спасение на света. (Битие 12:3, Рим.11)
Б. ИСТОРИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕД (на тълкуване) – ПОСТМИЛЕНИАЛИЗЪМ
1. Този възглед третира Откровение като една дълга верига от събития, още от времето на Патмос до края на историята. В Постмилениализма Божието царство т.е. Хилядолетието се приема за настояща реалност, тук и сега. Хилядолетието започва с първото идване на Христос. Тук се изтъква предстоящият аспект на Божието царство, което ще се подобрява и ще възтържествува в бъдеще.
Изтъква се, че Хилядолетното царство ще дойде чрез християнско проповядване и поучение. Новото царство (Христовото хилядолетие) няма да е основно различно от предстоящото положение. Влиянието на църквата ще се усилва, което ще доведе до подобряване на обществото!
Каква утопия!!! Хилядолетието завършва с второто идване на Христос, възкресение на мъртвите и Страшния съд.
„Прогресът“ на Обществото и Световните събития по-специално от миналия век, Холокост, Погроми, войни, заплахи, алчност, глад, епидемии и пр. съвсем не свидетелстват за „равенство, мир, свобода, материален просперитет, правосъдие“, което ще бъде характерно за идващото Хилядолетно царуване на Исус Христос.
Очаква се човечеството да приготви и утвърди правдата в света, така че Христос да дойде в едно готово за Него царство. В Йоан 5:41 Исус казва: „Почит от човеци не приемам, но зная, че вие в себе си нямате Божията любов“. Исус знаеше, а знае и сега, какво има в сърцето на човека и не му се доверява.
Според М.Ериксон (Christian Theology – 1991, pg.1212) „не винаги е възможно да се различат Амилениализмът и Постмилениализмът, тъй като те споделят много общи черти…Изглежда, че Постмилениалисмът и Амилениализмът просто не са били различавани за по-голямата част до 19ти век Църква“. (pg.1213)
В. ПРЕТЕРИЗЪМ
Претеристкият възглед твърди, че Откровение се отнася само за първия век църква, което включва борбата на църквата срещу Римската империя само от този век. Според Претеристите Откровение е историческа, а не пророческа книга с изключение на глави 19-22.
Тази позиция е не обоснова след като знаем явните исторически факти от църковната и световна история, множеството преследвания, инквизиции, Холокост, Погроми срещу евреите и до днес.
Г. БУКВАЛЕН – ПРОРОЧЕСКИ – ПРИМИЛЕНИАЛИЗЪМ
Ключов пасаж за Примилениализма е Откровение 20:4-5 и неговата дословна и непротиворечива интерпретация.
„И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, се повери да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени заради свидетелството си за Исуса и заради Божието слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха докато не се свършиха хилядата години“.
Тази позиция се интересува и изследва хронологията на идващите събития, както и историята на църквата и света в миналото и сега. Тук мога да отбележа четири (4) позиции (нива), на които се обръща внимание:
а) Състоянието на църквата в Първи век – изследвано в 7-те църкви,
б) Историческото развитие на Църквата през вековете,
в) Личното приложение в живота на всеки вярващ,
г) Духовното състояние на Църквата днес.
Примилениализмът вярва, че Христовото царство ще бъде въведено с катаклизъм и Божият контрол ще бъде по свръхестествен начин.
Второто идване на Христос ще бъде предшествано от войни, глад, епидемии, земетресения;
Проповядване на Евангелието по цял свят;
Вероотстъпление;
Идването на Антихриста/Лъжехриста;
и Голямата скръб.
Тези събития кулминират с второто идване на Христос.
Тогава Исус Христос ще царува с правда за период от 1,000 години.
Въпреки този хилядогодишен период на мир и справедливост, ще има последен бунт срещу Христос и светиите Му. Този бунт е смазан от Бога. Невярващите мъртви ще се събудят за съд. Вечното небесно Царство и Ада са вече установени.
Изглежда, че тълкувайки Откровение в най-очевиден, прост , естествен и ясен смисъл е най-резултатният и подходящ избор от посочените по-горе позиции.
Тази позиция е приета от редица теолози, а също от настоящия автор и ще бъде по-подробно разгледана като ОТДЕЛНА ТЕМА.
“Защото, ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели“. (Марк 8:38)
“Най-после бъдете крепки в Господа и в силата на Неговото могъщество. Обле1ете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола“. (Ефесяни 6:10)
“Ето, ида скоро; и с Мене е моята награда, за да отплатя на всеки според делата му. Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят…..Да, ида скоро“. (Откровение 22:12, 20)
Източници: *Библия – Проект „Живо Слово“ 2014, *”Halley’s Bible Handbook” 1965, *”Christian Theology” Erickson 1991, *”Evangelical Dictionary of Theology” Elwell 1989 *“Какво ще стане с този свят?“ Joachim Langhammer – Верен 2,000.
You Tube: *Chuck Missler, *Gary Hamrick, *John MacArthur, *Jack Hibbs, *John Lennox
Минка Сакъзова, Пазарджик, Март 2022.