- РАЗБОР НА КНИГАТА
„Блажен онзи, който прочита пред другите, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо“ (Откровение 1:3)
Книгата ОТКРОВЕНИЕ е последният опит на Бога да привлече вниманието на хората и призив за покаяние да се обърнат към Него. Тя е откровение на Исус Христос за самия Него, която описва бъдещите събития и славното завръщане на Господ Исус Христос, свършека на века, „ново небе и нова земя“.
- Разбор на книгата
Глава 1. Книгата започва с поздрави до седем църкви в Мала Азия. Исус Христос се явява на апостол Йоан и му казва: „напишии това, което видя, което е и което ще стане след това“ (1:19). Христос диктува 7 писма до тези 7 църкви. Приложението на тези писма е от особено значение: 1. Те са адресирани до 7 съществуващи църкви от 1ви век; 2. Отразяват историята на църквата от създаването й до днес; 3. Имат лично приложение за църквата в днешно време; 4. Имат приложение в личния ни живот.
Интересно е да забележим, че Христос описва Себе Си по различен начин за всяка църква, съответстващ на съдържанието на писмата.
Писмата (с изключение на Сардис и Лаодикия) започват с препоръка/похвала, загриженост за конкретни проблеми и завършват с насърчение. Към църквите в Смирна и Филаделфия няма укор и предупреждение, а само окуражение!
Глава 2. *До църквата в Ефес (2:1-7). Ефес е бил голям търговски и културен център – над 300,000 жители по онова време, известен с храма на Дияна (Артемида) с над 1,000 „свещени проститутки“ и център на окултизъм. Апостол Павел е живял и поучавал 3 години в Ефес (Деяния 19-20 глави). Исус хвали църквата за „делата, труда и търпението“ и това, че мразят „делата на николаитите“. Николаитите са ерес в църквата, учеща компромис със света даващ им „духовна“ свобода да практикуват идолопоклонство и аморалност. Николаитите са претендирали за контрол, като „посредник“ между Бога и човека. За съжаление 30 години по-късно църквата е оставила „първата си любов“ – Исус Христос. Спасението не е изгубено, но да „оставиш“ Исус е въпрос на личен избор. Този период от църковната история е т.н. „Апостолска Църква“, завършващ около 100 г. след Христос. Писмото завършва с предупреждение, окуражение и обещание. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (2:7).
До църквата в Смирна (2:8-11). Смирна (днешен Измир) е „преследваната църква“. Градът е основан от Александър Македонски с население днес от около 3,000,000 жители. Християните са били жестоко преследвани. По това време в Римската империя са били убити 6,000,000 християни. „Ще имат скръб 10 дни“ се отнася до преследванията от 10 римски императора в следващите два века. Знакът на „риба“ , а по-късно “IXTHOS” – „Исус Христос Божият Син Спасител“ е бил отличителен знак между тях. По това време „Сатанинското сборище“ (2:9) – Юдеистите е ерес, която учи, че Спасението е чрез Христос плюс „добри дела“. Това е периодът от църковната история от 100 г. до 312 г. наречен „мъченически“. Исус обещава на Смирненската църква, че няма да бъде поразена от „втората смърт“. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.“
До църквата в Пергам (2:12-17). Пергам е бил процъфтяващ град, където е изнамерен „пергамента“, вид хартия, на която може да се пише; имало е библиотека с над 200,000 книги. Христос поздравява църквата, защото „държиш здраво името Ми“, въпреки, че градът е “където е престолът на Сатана“. След като Християнството става „ държавна религия“ (в периода от 312 г.– 606 г.), църквата е просмукана с езически традиции, практики и ритуали. Статуята на Зевс, намерена там, е над 10 метра висока и днес се намира в Източен Берлин. След като Константин прави Християнството държавна религия, което е вече по задължение, не е личен избор за Христос. По това време са въведени различни „практики“: *молитва за умрелите (чистилище 606 г.), *поклонение на светиите, *поклонение на Мария- майката на Исус, *свещениците носят специални одежди, за да се различават от простолюдието. Църквата навлиза в епоха, където човек е християнин по заповед, не по избор на сърцето. Това е времето от 312 г. до 606 г. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите.“
До църквата в Тиатир (2:18-28). Тиатир е бил голям индустриален център, наброяващ около 50,000 жители; известен с многото „професионални дружества“ – гилди. Исус „Знае“ делата им на „любовта, вярата, служението и търпението“, които растат , но се обявява против фалшивата пророчица Йезавел. В града изобилстват „гадателства, чародейства и езически традиции“ и „сатанинските дълбини“. Църквата е допускала компромис с блудство и идолопоклонство. Вярата става религия на дела, с човешки компонент.
Исторически, този период от църквата се отнася за годините от 606 г. – 1517г. Това е епохата на Средновековието до Реформацията. Църквата е просмукана от много езически традиции: *През 606 г. Бонифас III е обявен за „Папа“ – заместник на Христос, *целуване стъпалото на папата, *механични молитви с броеници (1090 г.), * трансубстенцията е усвоена (1215 г.), *забрана на простолюдието да чете Библията (1229 г.), инквизиции, индулгенции и редица окултни практики стават нормата на корумпираната средновековна църква. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“.
До църквата в Сардис (3:1-6). Град Сардис е бил много богат и проспериращ, с вълнена и килимарска индустрия, известен с многото храмове на Артемида, Сибила и др. Днес градът е археологично изследван. Той е бил известен с най – големия Некропол – град на мъртвите (гробище). Много пъти е бил разрушаван от земетресения. Предполага се, че тук са сечени „първите монети“. И въпреки цялото си богатство, това е църква, за която Исус Христос не казва нищо хубаво; всъщност Той казва: „Зная твоите дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв“. Активност не значи „жизненост“. Идеята е да сме духовно живи с вяра!
Исторически, това е период от църковната история, от Реформацията (1517 г.- 1750 г.) до времето на духовното пробуждане в света (1750 г.). С течение на времето църквата е стигнала „близо до умиране“. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“.
До църквата във Филаделфия (3:7-13). Филаделфия значи град на „братската любов“. Градът, както и Сардис, е бил разрушаван от много земетресения. Той е бил известен с лозарската си и винарска индустрия. Исус е поставил „отворени врати, които никой не може да затвори“. Това е църквата, на която Исус Христос изрично дава обещанието: „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху целия свят да изпита онези, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца“(Отк.3:10-11). Какво прекрасно обещание и увереност за всеки един, който опази Христовата заповед! (1Сол 4:16-17). Апостол Павел обяснява на солунците: „Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1Сол 5:9).
В световната история на църквата, това е периодът на мисионерската Църква започващ от „духовното пробуждане“ 1750 г. до Грабването. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“.
До църквата в Лаодикия (3:14-22). Град Лаодикия е бил много богат, с минерали, медикамент за очите (борова вода) и добре развита търговия. Това е предпоставка за самодоволство, самомнителност и самонадеяност. Това е втората църква, за която Господ Исус няма никаква похвала, а само строго предупреждение! „Зная делата ти…, понеже си хладък- нито горещ нито студен, ще те изплюя от устата Си. Понеже казваш: „Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол“! Какво строго предупреждение! И въпреки това нашият Господ казва: „Онези, които обичам, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене.“ Какво невероятно обещание! „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“.
Историческият период, от Петдесятница до момента, в който се намира Църквата днес, е наречен „Епоха на църквата“. Изводите, които ще направим и последваме са от изключително важно значение къде ще прекарваме вечността! В църковната история има много моменти на отстъпление от вярата. Отстъпничеството на Църквата е категорично изявено особено от 1900г. С „епохата на просвещението“, човешката арогантност и безочие по отношение на Бога е навлязла в нова фаза на отстъпление! Тази епоха се характеризира с две основни насоки на Църквата. Това е епохата на *филаделфииската-мисионерска църква и на *лаодикииската църква, която епоха ще продължи до второто идване на Христос. **********