- Разбор на книгата – продължава
ГЛАВИ 4-5- Тронът, Книгата (Свитък), Агнецът
В Откровение 1 гл. Исус Христос казва: „Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и ето, жив съм до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и ада. Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което има да стане после“ (1:18-19).
В глави 1, 2 и 3, апостол Йоан вече е написал това, което е видял (1 гл), това което е (2 и 3 гл.). Сега неговата задача е да напише, това, „което има да стане после“.
Тронната Зала
Глава 4.
Събитията, описани в 4 гл. стават на небето. Йоан вижда отворена врата на небето и намерен в Духа, чува заповед: „Възкачи се тук и ще ти покажа това, което трябва да стане после“. Изведнъж Йоан се намира в тронната зала на Бога. Тази зала е описана с прекрасни цветове; освен това „И около престола имаше двадесет и четири престола, и на престолите седяха двадесет и четири старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци. И от престола излизаха светкавици, гласове и гърмежи“. Всичко и всички, които са в тронната зала се покланят и принасят слава, почит и благодарности на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, казвайки: „Достоен си Господи и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и по твоята воля всичко съществува и е било създадено.“ (4:9-11)
Редица теолози тълкуват тази картина като „Грабването“ на църквата. Грабването е неочакваното идване на Исус Христос в облаците, за да грабне преди Голямата скръб физически само христовите от земята, така че вярващите да не изпитват унищожителните събития, които ще последват.
Следват някои от аргументите в поддръжка на тази позиция:
- „Отворена врата“ на небето е врата, отворена за вярващите. Тук Йоан се възприема като прототип/представител, олицетворяващ църквата, взета на небето.
- Думата „Църква (и)“ е спомената 19 пъти в гл.1,2,3, след което само веднъж в гл. 22:16.
- „Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при гласа на архангел и при Божия тръба; и първо ще възкръснат мъртвите в Христа; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И тъй, насърчавайте се един други с тези думи“ (1 Сол.4:16-18), (1 Кор.15:51-52). „Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1Сол.5:9).
- Завръщането на светиите с Христос е описано в Отк. 19. Как ще се върнат с Него те, ако първо не са се възкачили при Него?
За по-подробна аргументация за „Грабването“ преди „Голямата Скръб“ ще говорим като отделна тема.
Книгата/Свитък
Глава 5
Йоан вижда „в десницата на Седящия на престола книга“, запечатана със седем печата! „И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа. И аз (Йоан) плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа“ (5:3-4). Обаче, един от старейшините му казва, че „Лъвът, Който е от Юдовото племе, Давидивият корен, победи и може да разгъне книгата и да разпечата нейните 7 петата“ (5:5). Йоан разбира, че това е свитък от огромно значение, защото в него се съдържа Божия план за бъдещите събития за света и човечеството. Когато се разтварят печатите, с всеки печат се разкрива Божият гняв, определен за осъждение на света и всеки, който не почита Бога и Неговия избран Агнец.
Агнецът
„Лъвът, Който е от Юдовото племе, Давидовият корен“, стоеше като Агне, „като заклано, което имаше 7 рога и 7 очи, които са седемте Божии духове, разпратени по зялата земя“ (5:6).
Когато Агнецът „взе книгата от Седящия на престола… четирите живи същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. Те пееха нова песен“ (5:8) на възхвала на Агнеца защото „със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог“ (5:9) и те ще царуват на земята. Това видение е не само зрително, но то е придружено от възхвалата на всяко създание на небето, на земята и под земята и по морето. Йоан ги чува да казват: „На Този, Който седи на престола и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство, до всички векове. И четирите живи същества казаха: Амин! И старейшините паднаха и се поклониха“ (5:13-14). Това е една величествена небесна картина, която обрисува възхвалата на вселената на могъществото, силата и славата на Христовата жертвена смърт. Седемте рога се отнасят за властта и силата Му на Управител и Владетел. Те символизират Божия Святи Дух, Който е помазал Месия, за да изпълни волята на Отец и да донесе спасени на народите (Исая 11:2). Виж също Пророк Захария.
- §§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§
НОВА ТЕМА
- Глави 6-18 – Седемдесетата седмица на Даниил (Дан.9:27); Седем Печата, Седем Тръби, Седем Чаши с Божия гняв.
От глава 6 до 18 (включително и 19:17-21) е описан лютия гняв на Всемогъщия Бог.
Отварянето на първия печат се счита от някои теолози за начало на 7 годишната Голяма скръб, онова бъдещо време на страдание и съд, което завършва с Христовото второ пришествие. Други теолози смятат, че печатите описват вторите три и половина години на Голямата скръб, други виждат в тях началото на Божия съд към края на света. Ще разгледаме накратко и поредицата от: *Седемте печата (6 гл.); *Седемте тръби (8-9 гл.; 11:15-19): *Седемте чаши на Божия Гняв (16 гл.).
Преди да пристъпим към разбор на събитията, описани в споменатите по-горе глави, трябва да отбележим символизма, оприличаването, сравнението (КАТО) и ползването на идиоми в стремеж да се опишат събития необясними за първи век човешки познания и речник.
Глава 6 – Седемте печата
Още с отварянето на първия печат, сам Исус Христос разкрива Божиите опустошителни наказания над света. Разбираме, че всички присъди/язви са от Божествен произход. С отварянето на четирите първи печата виждаме четири ездача, които олицетворяват Божия съд над покварената световна система. Първият кон (бял на цвят) се предполага от някои теолози, да е Христос. Това е по-скоро псевдо –христа т.е. Антихриста, който заблуждава човеците с привиден мир. Много библейски тълкуватели го смятат за Антихриста, бъдещият световен лидер, който ще започне дейността си в последните 7 години. Бог му позволява да заблуждава всеки, който се противопоставя на Христос. Първоначалната му победа ще се осъществи без открито воюване. Този ездач може също да олицетворява завоеванието на силен авантюристки дух (6:3). „Когато казват: Мир и безопасност!, тогава внезапно ще дойде гибел, както родилните болки на бременна жена“ (1Сол 5:3).
Вторият кон е огненочервен и с ездачът му са олицетворение на война и насилствена смърт. Господ разрешава тези страдания като израз на Неговия справедлив гняв (6:4) срещу грешното човечество.
Черният кон и ездачът му символизират голям глад, който ще се разпространи по целия свят. Ще има голяма оскъдица на всяка основна храна. Този глад ще продължи по време на Голямата скръб (6:5).
Когато е отворен четвъртият печат Йоан вижда „пепелявосив кон и името на яздещия на него беше Смърт, и Адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част на земята да умъртвяват с меч, с мор и със земни зверове“ (6:8).
Когато се отваря печат № 5, Йоан вижда под олтара „душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха“ (6:9). Те питат Господ до кога няма да се въздаде за тяхната кръв? Предполага се, че всички мъченици от миналите векове са сред душите под олтара. На всеки един е дадена по „една бяла дреха; и им бе казано да почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях“ (6:11). Важното заключение, което трябва да се направи е, че докато има още време (а то е сега) трябва да се примирим с Бога, преди Голямата скръб да е дошла.
Когато се отваря печат № 6 става голям трус на земята: „слънцето почерня като вретище от козина, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята…небето се дръпна и се нави като свитък; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си“ (6:13-14). И всички жители на земята; богати, силни, бедни, роби и пр. искаха да се скрият под скали и планини „от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца, защото е дошъл великият ден на Техния* гняв; и кой може да устои? (6:17). *в някои ръкописи – Неговия
Глава 7 – 144,000 подпечатани и множество в бели дрехи
Седма глава е пауза, между 6ти и 7ми печат, която ни разкрива верните на Христос от времето на Голямата скръб. Тук четем за 144,000 евреи, по 12,000 от всяко племе, подпечатаните слуги на Бога. Тъй като Църквата е вече грабната, то не са останали никакви вярващи на земята, но Бог е запазил „остатък“ от Своя народ, запечатани с „печатът на живия Бог“ (7:3). Това ще бъдат Божиите служители евангелисти по време на Голямата скръб, по което време „голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всички народи и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас: Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола и от Агнеца!“ (7:9 -10). „Това са онези, които излизат от Голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца“ (7:14). Колко невероятна е Божията милост; Той продължава да призовава и да привлича грешници на покаяние, „защото Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде Пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ (7:17). Тук виждаме бъдещата роля на еврейския избран народ, чрез когото „ще се благословят всички земни племена“ (Битие 12:3).
Глава 8 и 9 – Седмия Печат и Златната Кадилница; Седемте тръби.
Отварянето на седмия печат оповестява началото на 7 тръби за съд! Мълчанието на небето е резултат от ужаса, който носи предстоящият съд над света. Тук също виждаме силата на застъпническите молитви на всички светии, тези които са на земята и тези, които са на небето. Молитвата е велика сила!
Когато затръбява първият ангел следва световен невъобразим катаклизъм: падат град и огън размесени с кръв „и една трета част от земята“, от морето и от реките и много хора са унищожени.
Когато затръби вторият ангел „нещо като голяма планина, пламнала в огън бе хвърлена в морето и една трета част от морето стана кръв…“ неописуемо и невъобразимо е за човешкият мозък да си представи пораженията, които следват от четирите тръби; една трета от слънцето, луната, звездите са поразени, водните ресурси са замърсени и „много човеци измряха от водите, защото станаха горчиви.“ (8:10-12). Ако само можехме да си представим какво ще се случи!!!
Глава 9 – Петата и шестата тръба
При петата тръба, един ангел, паднал от небето отваря бездънната пропаст, от която се издига дим и скакалци излизат от пропастта, на които е заповядано да не убиват, а само да мъчат човеците,“ които нямат Божия печат на челата си“ (9:5). Човеците „ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят“. Царят на скакалците се нарича Аполеон (гр.), което значи „унищожител“. Това е първото „Горко“.
Когато шестият Ангел затръбява четири ангела (зли духове) са развързани от при голямата река Ефрат „за да убият една трета част от човеците. И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух броя им“ (9:15-16). Описанието на тези конници и конете им е като фигури от някаква фантастика. Най- невероятното в тази глава е, че „останалите човеци, които не бяха избити от тези язви, НЕ СЕ ПОКАЯХА ЗА ДЕЛАТА НА РЪЦЕТЕ СИ, та да не се кланят вече на бесовете…..нито за убийствата си, нито за магиите си, нито за блудствата си, нито за кражбите си“ (9:20-21). Колко дълбок е пъкълът!!!
Магьосничеството ще се възроди мощно преди и по време на Голямата скръб. В очите на Святия Бог, това е мерзост, свързана с окултизъм, общуване с мъртвите, свръхестествени, паранормални енергии, демонични сили и пр.
Глава 10 – Ангелът и Малката Книжка
Йоан ни съобщава за видение, което започва от 10 гл. до 13 гл. Това е най-дългото видение описано в Откровение. Между шестата и седмата тръба четем за Ангела с малката книжка. Описанието на този ангел се приема от много отнасящо се за Исус Христос. Той е стъпил с десния си крак в морето, а с левия на земята. Това говори, че книжката има послание от значение за съдбата на целия свят. На Йоан е забранено да запише гласовете на седемте гръма, което предполага, че ще има наказания по време на Голямата скръб, които не са разкрити в печатите, тръбите и чашите. Тук научаваме, че след като проехти седмата тръба ще се сбъднат всички пророчества, които Бог е разкрил на пророците. Това се отнася за завръщането на Христос на земята и установяването на Неговото царство. Книжката, която е в устата на Йоан е сладка като мед, а в стомаха му става горчива, символизира благословения и проклятия, като присъда на греха и злото за невярващите. На Йоан е казано „трябва да пророкуваш за много народи, племена езици и царе“ (10:11), което ни навежда на мисълта, че Божият яростен гняв още не е изчерпан! След всички тези поличби, на земята е останала само една половина от човечеството.
Глава 11- Двамата Свидетели
Колко неизчерпаема е Божията ЛЮБОВ! Независимо от вдигнатите юмруци на цялото човечество против Бог, Той продължава да показва милост и състрадание, като изпраща предупреждение след предупреждение към света. Ще бъде неуместно и слепота да не се отбележи Еврейският характер на събитията описани в 10та и 11та глави. Тук също можем да подчертаем, че от 5та до 19та глави отсъствието на Църквата е очевидно! Църквата-Невяста никъде не е спомената! Господ отделя специално време, за Своя избран народ – Израел! Нека помним също ролята, която Бог е избрал този народ да изиграе в историята на човечеството, в Новото Небе, Новата земя и Новия Ерусалим! (Битие 12:3).
„ЗАМЕСТИТЕЛНО БОГОСЛОВИЕ“ Е ФАЛШИВА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО СЪВРЕМЕННАТА ЦЪРКВА Е ЗАЕЛА ПО ОТНОШЕНИЕ БОЖИТЕ ВЕЧНИ И БЕЗУСЛОВНИ ОБЕЩАНИЯ НА ИЗРАЕЛ, НЕГОВИЯ ИЗБРАН НАРОД – ЗЕНИЦАТА НА ОКОТО МУ! (Отделна тема)
В глава 11 се разглеждат Израел, храмът и народът, който Бог е избрал. За съжаление духовната пустота и неверие на избрания народ продължава и през периода на Голямата скръб. НО, както Бог е обещал, Той е запазил „остатък“, чрез който светът ще осъзнае Божието величие и власт над греха, над Сатана и Ада!
Описаните тук събития се случват в град Ерусалим, „Където бе разпънат и техния Господ“ (11:8). На Йоан е казано да измери „Божия храм и олтара и преброй поклонниците в него“(11:2), т.е. да се направи преценка за духовното състояние на еврейския народ. (Виж Захария гл. 2 и Езекиил гл. 40). Тук обезателно трябва да обърнем внимание на „двора, който е извън храма, остави и недей го измерва, защото той е даден на земните племена, които ще тъпчат святия град четиридесет и два месеца. А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни (1, 260 дни), облечени във вретища“. В никакъв случай не можем да пренебрегнем този определен, конкретен период от време, за който Библията ни предупреждава! (Виж Даниил 9 гл.) Това е период от време, който ще се случи през втората половина на седемте години Голяма скръб т.е. вторите три и половина гадини. Това е времето, за което Господ Исус Христос говори на Своите ученици в Матей 24 гл. Исус напомня за пророчеството на Даниил (Матей 24:15) за „мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място (който чете нека разбира), тогава онези, които са в Юдея нека бягат по планините“. Еврейският характер на събитията отбелязани тук е повече от очевиден! Исус ни кани когато четем да разбираме т.е. да размишляваме и обърнем внимание на сериозността и значението на събитията описани в Матей 24 глава. Трябва да отбележим, че според календара употребяван по време на написването на Даниил (а също и Откровение), всеки месец е имал 30 дни, а годината – 360 дни (не 365 дни).
Нека сега да продължим с Откровение 11: 4-6. Двамата свидетели са „двете маслинови дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята“. Задачата на тези двама свидетели е да благовестват и да пророкуват за бъдещето. Те ще бъдат мразени от Антихриста и света, но чрез силата на Святия Дъх, ще противодействат на знаменията на Антихриста. По отношение на тези две личности има различни предположения, но най-вероятно това са Илия и Мойсей, ако съдим по знаменията, които те могат да вършат (виж също Матей 17:3). След определеното им време за благовестие те ще бъдат убити от Антихриста и целият свят ще празнува тяхната кончина и „ще гледат труповете им три и половина дни и няма да позволят да бъдат положени труповете им в гроб“ (11:9). Обаче след три и половина дни „влезе жизнено дихание“ от Бога и те се въздигнаха на небето. Представете си страха, „който обзе онези, които ги гледаха“! Някои ще приемат посланието им и ще отдадат слава на Бода! Това е второто „Горко“.
Затръбяването на седмата тръба ни съобщава, че „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник; и Той ще царува до вечни векове“ (11:15). Двадесет и четиримата старейшини славят Бога и пророкуват, че народите ще се разгневят, мъртвите ще бъдат съдени и Бог, при Христовото идване, ще унищожи тези, които унищожават земята. Третото „Горко“ ще се случи когато седем ангела излеят върху земята чашите, които са последният Божи гняв!
Глави 12, 13 и 14 преди Седемте Чаши с Божия Гняв са втора пауза в Откровение
Характерното за тази пауза е обобщението на глави 12, 13 и 14 както следва: *Глава 12 – Божият спасителен план чрез „Жена“ и „Дете“; * Глава 13 – Опозиция на този план от Змея (Сатана), Звяра от морето (Антихриста) и Звяра от земята (Лъжепророка); * Глава 14 – Прокламация на този план от 3 ангела; *зов за покаяние и спасение, *предупреждение за присъда, *осъждение! Сега вече светът е без извинение.
Глава 12 – Жената и змея
Знаменията и видението на Йоан продължават. Тук можем да различим четири стълкновения между Бог и Сатана: *1. Сатана с Христос и Неговото изкупително дело (12:1-5); *2. Сатана и верните от Израел (12:6, 13-16); *3. Стълкновение на Сатана и небето (12::7-9); *4. Сатана и вярващите (12:10-11, 17).
Жената, описана тук е Израел, за разлика от твърденията на Католическата църква, оприличаваща жената с Църквата (виж Битие 37:9-11). Жената е в родилни мъки и „тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“ (12:5). Докато жената е в родилни мъки, Йоан вижда друго знамение на небето „голям огненочервен змей“, който се е приготвил да изяде детето на жената, когато роди. Тук можем да споменем стълкновението, което е съществувало още от падането на Сатана от небесата (Исая 14:12-15). Исторически можем да проследим стремежа на Сатана да унищожи детето – Спасител (още от Египет, Аман-Персия , Ирод). Йоан ни осведомява, че Бог е приготвил място за жената в пустинята „за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни“ (12:6, 13-16). Тук виждаме образ на преследваните верни израилтяни по време на втората половина от Голямата скръб. Чрез изследване на писанията, те са приели Исус Христос като очаквания Месия и Бог ги съхранява. Следва „война на небесата; излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея…И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят“ (12:7-9). Голямата скръб включва и война на небесата, която Сатана губи и е запратен на земята без достъп до небето. Йоан чува силен глас на небесата: „Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Помазаник“ (12:10). Виждаме и победата на вярващите „чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство“ (12:11). Това падане, ярост на змея и воюване „срещу останалите от нейното потомство“ (12:17) може да се предположи за началото на същинската Голяма скръб. В 12 гл. се споменава два пъти период от 3.5 години (12:6 – 1,260 дни, 12:14 – време, времена и половин време; в 13:5 – 42 месеца т.е. втората половина на Голямата скръб).
Глава 13 – Звярът, излязъл от морето и звярът излязъл от земята
Антихриста – звярът излязъл от морето
Глава 13 описва появата на Антихриста и Лъжепророка на световната сцена. От 13:1-10 виждаме описание на Антихриста, който излиза от морето. Това е знак на световен политически лидер „с десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, а на главите му богохулни имена“ (13:1). Йоан вижда една от главите на Антихриста „като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя удивена отиде след звяра и се поклониха на змея, защото даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?“(13:3). Виждаме тук добре оркестрирана сцена между Сатана и Антихриста, сцена изпълнена с мерзост, богохулство против Бога, името Му и скинята Му и онези, които живеят на небесата. Антихристът воюва против светиите „и му бе дадена власт над всеки род и народ, език и племе. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на Агнеца, заклан от създаването на света. Ако има ухо човек, нека слуша“ (13:5-9). Антихристът обявява себе си за божество, което притежава свръхестествена сила, получена от демоничния свят. Учението на „Новата ера/епоха“ вече подготвя почвата за тази мерзост. Антихристът е инструмент и оръдие в ръцете на Сатана по време на Голямата скръб.
Лъжепророка – звярът излязъл от земята 13:11
Видението на Йоан продължава със „звяр, който излизаше от земята; и имаше два рога, като агнешки, а говореше като змей…и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр“ (13:11-12). Тук виждаме Лъжепророка като представител на новата световна религия и вселенската лъже-църква, която се покланя на Антихриста като на бог. „Той мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, който беше ранен от меча и оздравя. И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори…..и принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име…защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест“ (13:14-18). Каква невероятна измама и схема за заблуда на човечеството! Сатана, неговия Антихрист и Лъжепророк подемат световна кампания на интриги, измама, изнудване и лъжа!!!
Целта на Лъжепророка е да привлече вниманието на хората да прославят Антихриста (13:12). Това той постига чрез силата, (13:13-15) която му е разрешена, за да постигне плана (13:16-18) си на заблуда, насилие или смърт. В глава 13 се очертава един световен ред, една световна религия, една световна икономика – една глобална власт и религия! Единствен Бог е абсолютната истина, няма друга!
„Но вие, братя, не сте в тъмнината, за да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня…Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос“ (1 Сол.5:4,5,9). Амин!
Глава 14 – Агнецът и сто четиридесет и четирите хиляди
Какъв невероятен Бог имаме! Глава 14 започва с видение „ето, Агнецът стоящ на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им“. Те са описани като верни на Агнеца „в устата им няма лъжа; те са непорочни“. В тази глава Господ упълномощава 3 ангела да споделят спасителния Му план за хората. Прокламацията на този план е в средата на хаосът който царува в света. Йоан вижда първият ангел „че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора“. Той казва: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава“. Това е покана за всеки да приеме Исус като личен Спасител, това е благовестието и вече няма да има извинение за никой по цялата земя! Вторият ангел (14:8) обявява присъдата и гибелта на Антихриста и на глобалната му система и „разпалено блудство“. Третият Ангел върви след другите два ангела и обявява осъждение на всеки, който се покланя на звяра „и приеме белег на челото или на ръката си“. Който следва звяра – Антихриста, ще бъде мъчен с огън и жупел денем и нощем за вечни векове. Йоан чува глас от небето: „Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа“. Това се отнася за тези, които са умрели по време на Голямата скръб и са взети, за да бъдат при Христос.
Жътвата на земята 14:14-20 Йоан вижда: „бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата Си златен Венец, а в ръката Си остър сърп“ . В тези стихове (14:14-20) Исус Христос е Жътварят на жътвата, за която времето е дошло. По време на жътвата ще се отдели „житото“ от „плевелите“ т.е. душите на верните в Христос от душите на невярващите! В стих 20 виждаме ангел, който „обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. „А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии – (около 300 км.)“ Тази метафора ни описва Божия гняв изсипан върху всички невярващи в света, събрани в долината на Магедон – долината между планината Кармил и Израил. Тук е последната битка на Антихриста в края на Голямата скръб. Това е битката наречена Армагедон, която е по-подробно описана в глава № 16. Христос свръхестествено ще унищожи Антихриста и войските му.
Глава 15 – Седем ангела и седем язви
В глава 6 четем за Книгата със седемте печата. Глави 8 и 9 ни запознават със седемте тръби. Като последно изливане на Божия яростен гняв са седем чаши, пълни с Божия гняв, описан в глава 16. Тук трябва да отбележим градацията на поличбите, които Бог изпраща на всички, които вдигат юмрук и се обявяват срещу Него и Господ Исус! Тези чаши съдържат последните язви, които Бог изпраща по време на Голямата скръб.
Йоан вижда на небето „нещо като стъклено море, размесено с огън, и тези, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, като държаха Божии арфи“ (15:2). „Те пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи, Боже всемогъщи.“ Тук стъкленото море е метафора за „море от хора“ Това море са тези, които са устояли вярата си в Христос, тези, които са били заплашвани, преследвани или убити от Антихриста. В стихове 3 и 4 четем за чудесните дела на Бога, за истинните Му пътища и за праведните Му присъди. Храмът се отваря и Йоан вижда скинята на свидетелството и седем ангела, излизащи от храма и носещи седем златни чаши, пълни „с гнева на Бога, Който живее до вечни векове. И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела“ (15:8). Това е Божият окончателен съд на земята, който е неотменим, където няма място за преговори.
Глава 16 – Седемте чаши с Божия гняв
В глава 16 научаваме за бъдещ период от време в историята на света характерен с катастрофи, природни бедствия , никога невиждани и нечувани в историята на човечеството: „период небивал откакто съществуват човеци на земята“ (16:18) . Йоан чува силен глас, който казва на седемте ангела: „Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв“. С изливането на първата чаша „се отвори люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ“. Втората чаша се изля в морето, което се обръща в кръв и всичко в него умира. Третата чаша се изля „в реките и във водните извори и водата им стана кръв“, понеже човеците „проляха кръвта на светии и пророци“ то Господ всемогъщи ги наказва с истинни и праведни присъди. Четвъртият ангел излива чашата си върху слънцето „на което е позволено да изгаря човеците с огън. И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава“ (16:9). Петият ангел излива чашата върху престола на звяра, т.е. Антихриста „и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болка и похулиха небесния Бог, поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си“ (16:10). Тази чаша предизвиква смут в световното господство на Антихриста. Човечеството е потънало в грях и злоба и се е самозабравило до такава степен, че предпочита да живее в бунт срещу Бога, вместо да се покае! Тук можем да се запитаме защо любящият Бог излива такъв яростен гняв на земята? Последният предупредителен зов към човечеството да се събуди, покае, приеме и поклони на абсолютния истинен Бог остава нечут!
Армагедон – 16:12-21
Когато шестият ангел излива чашата си върху реката Ефрат „пресъхна водата й, за да приготви пътят на царете, които идват от изток. От устата на змея, от устата на звяра (Антихриста) и от устата на лъжепророка излизат три нечисти духа –бесове, които като вършат знамения, „отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (16:13-14). Мястото на тази сбирка на силите на Сатана и Антихриста е долината на хълма Мегидо. Мегидо на еврейски значи „Хълм на клане“. Тази долина е географски разположена в средата на Израел с изключително стратегическо разположение в миналото, контролиращо пътя между Египет и Близкия Изток. Това е мястото, където някои предполагат, че ще се води битката наречена Армагедон. Това е сборното място на враговете на Бога, за което много от пророците са писали (Йоил 3:2, 9-17; Соф 3:8). Тази война ще избухне към края на Голямата скръб. Сатана ще събере много народи да воюват срещу Бога, срещу народа Му и срещу Ерусалим. (виж Езекиил 38, 39 – Русия, Турция и пр). Когато седмият ангел излива чашата си във въздуха „от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеците на земята“ (16:18). Христос ще се завърне и свръхестествено ще унищожи Антихриста и войските му. „И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма“ (16:21).
Глава 17 – Съд над великия Вавилон
В Битие 11 четем, че след потопа хората тръгнаха на изток и казаха: „Елате да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя“ (Битие 11:4). Името на този град е Вавилон; олицетворение на човешка гордост, непокорство и бунт срещу Бога! Това е явно отстъпничество спрямо Бога. Всички магии, окултни и астрологични поклонения започват от Вавилон: луната, слънцето, звездите, зодиака и пр.
В Откровение глава 17 Йоан е заведен в Духа от един ангел в пустиня, където му е показана „голямата блудница, която седи над много води, с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване“ (17:1-2). Тук „блудницата“ представлява фалшива световна религия, възседнала гърба на Антихриста, прелъстяваща народите. Тя е олицетворение на новата световна религия, на отстъпилото хладко християнство, на псевдо- християнството. Движението на Екуменизма, „обединение“ (под чия шапка се питам), е вече в настъпление. Това е движение, което претендира за обединение в служение на Бога, а дали не се подготвя да служи на други богове?! Блудницата е подчинена на Сатана! Какво общо има светлината с тъмнината? Питам се под чие крило ще се приютят всички „обединени“ световни религии, кланящи се на един бог? И кой ще бъде този един бог? Има само една абсолютна истина и само един Спасител и това е Бог Исус Христос!
Йоан вижда в пустинята „жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена“. Тази блудница – политическата и религиозна власт действащи в унисон, ще наложат духовна власт над света. Истинските вярващи и последователи на Христос ще бъдат преследвани и „абсолютната истина – Бог“ ще бъде обезличена. Компромис и съгласие със световната система ще стане норма за лъже- църквата и лъже-християнството. Лицемерие и лъжеучение на лъжехристите са силата на тази нова религия. Златната чаша в ръката на блудницата „пълна с гнусотии и нечистотии от нейното блудстване“ представлява „духовното състояние“ и отстъпничество на тази религиозна система. „ТАЙНА; ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН, МАЙКА НА БЛУДНИЦИТЕ И НА ЗЕМНИТЕ ГНУСОТИИ“. Какво по-показателно име може да се даде на религия, магьосничество, окулт и бунт против Бога! Йоан вижда, „че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях зачудих се твърде много“ (17:6). Такава ли е мислил ще е бъдещата Църква? Явно, че истинските вярващи в Христос са преследвани и убивани, като жертви на тази лъже-религия. Йоан е „много зачуден“ когато вижда опиянената блудница!!! Как би допуснал той падението и заблудата на църквата до такава степен? В светлината на световната църковна история, картината на „блудницата“ в очите на много вярващи не е толкова учудваща днес! В стих осми е разкрита „тайната на жената и на звяра“. Още от началото покварата на църковната власт в съдружие със световно доминиращите империи е обяснена в стих 9-10. „Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са седем царе от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде трябва само малко да постои; и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в побиел; десетте рога, които си видял, са десет царе, които още на са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра; те са едносмислени и предават на звяра своята сила и власт“ (17:10-13). Ето и обяснението на тези 3 стиха: Седемте царе са олицетворение на: петима паднаха – това са царствата на *Египет, *Асирия, *Вавилония, *Мидо-Персия и *Гърция. По времето на Йоан, когато той пише Откровение *Римската империя – царство е шестото. Онова царство, което още не е дошло, е бъдещата конфедерация на 10 държави (новото световно царство), което още не е дошло. Това царство „ще получи власт за един час заедно със звяра. От това царство ще се възцари осмият цар – Антихристът като световен диктатор! Тези 10 царе и Антихристът „ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете;“ (17:14). Ангелът обяснява на Йоан, че водите „където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици“. Това е олицетворение на една световна отстъпническа религиозна система, завладяла света. Тази система ще съществува през първата половина на Голямата скръб, но ще бъде сменена от религията на Антихриста, когато той дойде на власт. Блудницата – олицетворение на лъже-църквата ще бъде намразена от света и Антихриста и ще бъде опустошена и изгорена в огън. „И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе“ (17:18). По отношение за кой град става въпрос има различни мнения. Някои теолози смятат Рим за въпросния град, други обаче приемат “Вавилон“ като буквалното местоположение на големия град. Това мнение се обосновава на факта, че Библията споменава за възстановяването му.
Глава 18 – Падането на великия Вавилон
Докато в Откровение глава 17 виждаме падането на духовния Вавилон, тук в глава 18 научваме за великия Вавилон като търговски, комерсиален, световен и политически център. Световната икономика е в ръцете и се контролира от 10 царе, в последствие под управлението на Антихриста.
Йоан вижда един ангел с голяма власт „и земята бе осветена от неговата слава“, който вика със силен глас: „Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух…защото всички народи пиха от нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош“ (18:2-3). В тази глава е описано осъждението и унищожението на световна система под управата на Антихриста. Блудницата се е самозабравила от разкоша, в който живее и самохвалството си като царица. От нейния разкош са се обогатили безскрупулните царе и търговци за сметка на угнетеното и заблудено човечество. „Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад и тя ще изгори в огън; защото могъщ е Господ Бог, Който я съди“ (18:7-8). Святият Бог съди, защото Той е справедлив! Божият призив е към всички вярващи: „Излез от нея народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не споделяш язвите й“ (18:4). Всеки един, който не излезе ще бъде обект на нападки и жестока заблуда от Сатана и ще сподели язвите на блудницата. От 18:11 – 20 четем за множество конкретни стоки, с които земните търговци и блудницата са търгували и са се обогатявали. Всичкият разкош, пари и удоволствия са изгубени! Тук трябва да обърнем внимание на педантичното изброяване на стоките, с които е търгувано. Как можем да допускаме и тълкуваме всички тези стоки „алегорично“? Какъв е смисълът за точното им описание и изброяване? Трябва да си отговорим за конкретната цел на този списък! Земните търговци, морските капитани и всеки пътник по море са покрусени от разрухата на великия град. „Те застанаха отдалеч и викаха, като гледаха дима на неговото изгаряне…и посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене…защото в един час запустя“(17-19). От стих 20 научаваме за веселбата на небесата и „всички вие светии, вие, апостоли и пророци, защото присъдата, с която вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него (Вавилон)“. Справедлив е нашият Бог! Никакво веселие, певци, изкуство, шум от воденица, светлина от светило, глас на младоженец и „от невяста няма да се чува вече в теб;…понеже чрез твоите магии бяха измамени всички народи. И в него бе открита пролятата кръв от пророци и светии и от всички заклани на земята“(22-24) Тук виждаме картина на окончателното запустяване на великия град Вавилон. Със завръщането на Христос, Антихристът и порочната му световна система ще бъдат напълно сринати в деня на всемогъщия Бог.
Глава 19 – Хвалебна песен в небесата. Алилуя!
На фона на опустошителната картина на земята, се чува силен глас „от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя!“ Тук е изразена радостта на светиите за справедливия Божии съд „защото са истинни и праведни Неговите присъди“. Господ вижда, защитава и отмъщава за злото на блудницата „която с блудството си е донесла разложение на земята, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги“ (19:1-3). Двадесет и четиримата старейшини – представители на Църквата, славеха Бога и „паднаха и се поклониха на Бога, Който седи на престола и казаха: Амин! Алилуя!…Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува….. защото дойде сватбата на Агнето“.
Сватбата на Агнеца: Следващата сцена (7-10) рисува деня, в който Църквата празнува сватбата си с Исус завинаги: „Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила. И на нея й бе позволено да се облече в светъл и чист висон; защото висонът означава праведните дела на светиите.“ Ангелът казва на Йоан: „Напиши: Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца. И ми каза: Тези думи са истинни Божии думи“. Какво ли ще е това блаженство да участваме в сватбеното пиршество?! Стих 11 обрисува картина на небето „и ето бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, обагрена с кръв; и името Му беше Божието Слово“ (11-13). Тук е обявено началото на Христовото второ пришествие на земята като „Цар на царете и Господ на господарите. Той идва като войн, за да установи истина и справедливост, да съди народите и да воюва срещу злото. Това е обещанието, като всички Божии чеда са очаквали. Исус е следван от светиите – „небесните войски, облечени в бял и чист висон“ на бели коне. Това е една изключителна картина, трудна за въображението! Със завръщането си, Христос ще „управлява с желязна тояга“ нечестивите народи и „ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог“ (15). Това ни напомня, че Бог е свят и че Неговият яростен гняв е справедлив! В стихове 17-21 е описана „великата Божия вечеря“. Ангел събира всички птици за тази вечеря, за да ядат „месата на царе, и месата на хилядници, месата на юнаци…дори места на всички човеци, свободни и роби, малки и големи.“ Йоан вижда „звяра и земните царе, войските им събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство“. Войната ще приключи бързо и по свръхестествен начин, Антихристът ще бъде унищожен. В края на битката при Армагедон „когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол. И ще се съберат пред Него всички народи; и ще ги отлъчи един от друг, както овчарят отлъчва овцете от козите;“ (Матей 25:31-33). Тогава само праведните ще влезнат в Хилядолетието. „И звярът (Антихристът) бе уловен, а с него и лъжепророкът…те двамата бяха хвърлени в огненото езеро, което гори с жупел“. Нека не се заблуждаваме и да мислим, че мъките свършват след „огненото езеро“. Това езеро съществува вечно! Всяка душа живее вечно! Въпросът е къде ще бъде – при Бога, или в огненото езеро, където ще бъдат всички осъдени, които не са повярвали в ИСТИНАТА!
Глава 20 – Хилядолетното царство – Милениум***
Видението на Йоан продължава. След битката при Армагедон, със завръщането на Христос, Сатана ще бъде затворен в тъмница за хиляда години. Това събитие се развива на земята. Един ангел слизащ от небето „държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, древната змия, която е дявол и Сатана, и го върза за хиляда години, и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време“ (1-3). Нека да се запитаме кои ще бъдат жителите на хилядолетното царство? След Армагедон, само праведните ще влязат в Милениума. Родените по време на Хилядолетието от всички племена и народи, най-вероятно ще бъдат смесица от възраст, вярващи и невярващи. Тук можем да разграничим 3 групи хора. Първите две групи: *тези, които са грабнати преди Голямата скръб (20:4, 1 Кор 6:2) и *мъчениците по време на Голямата скръб (15:2) са част от „Първото възкресение“ и царуват с Христос хиляда години, „над такива втората смърт няма да има сила“ (20:6). Третата група – *„Другите мъртви (козите) не оживяха, докато не се свършиха хилядата години“ (20:5). Хората все още носят греха в себе си, но грехът ще бъде значително ограничен, докато Сатана е в тъмницата. По време на хилядолетното царство Исус Христос ще бъде на трона на Давид, както е пророкувано в Стария Завет (Исая 9:6; Дан 7:13-14; Зах 14:1-9; Лука 1:31-33). Животът ще продължава почти както преди с тази голяма разлика, че ще има: *Мир, безопасност, радост и благополучие на земята, включващо и животинското царство (Исая 2:1-5, 11:1-10), *Исус, Принцът на мира, ще царува и ще бъде прославян и почитан (Зах 14:16-21), *Ще има дълголетие (Исая 65:19-25), хората ще царуват с Христос хиляда години. В края на хилядата години „Сатана ще бъде пуснат от тъмницата и ще излезе да мами народите по четирите краища на земята, Гог и Магог, да ги събере за войната, чиито брой е като морския пясък…но огън падна от небето и ги погълна“ (20:7-9). Изненадващо е, че Сатана е пуснат отново за малко време. Логичен ще е въпросът защо това е позволено? С това на хората (създадени със свободна воля) е предоставен случай да избират да следват Сатана или Христос! Споменаването на Гог и Магог говорят за бунтарски дух по цялата земя, „чиито брой е като морския пясък“, който ще се обяви против Бог и правдата Му. Учудваща е силата на измамата, , лъжата и коварството! „И дяволът, който ги мамеше, бе хвърлен в езерото от огън и сяра , където са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове“. Огненото езеро е описано като: „вечна погибел“ „плач и скърцане със зъби“ „неугасим огън“ и др. Можем ли да си го представим?!
НОТЕ: Трябва да отбележа, че има две позиции по отношение на „Гог и Магог“. Някои теолози смятат, че нашествието „Гог от Магог“ ще бъде преди седемдесетата седмица, т.е. преди Голямата скръб, но след Грабването. Мотивацията според тях е икономическа – забогатяване и заграбване на ресурси. (Езек.38). Другата позиция е, че нападението на „Гог и Магог“ ще се случи в края на Голямата скръб. Може би „Гог и Магог“ в Откровение 20:8 е обобщаващо понятие за народите.
Господния страшен съд – „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог“.
Видението на Йоан продължава (20:11) с „един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от чието лице побягнаха земята и небето и не се намери място за тях.“ Пред престола стоят „мъртвите, големи и малки…И морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бяха съдени според делата си. И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се оказа записан в книгата на живота, той бе хвърлен в огненото езеро“ (20:11-15).
*** Хилядолетието – Милениумът е една от най-оспорваните теми от теолозите днес. За четирите основни позиции виж: СЪДЪРЖАНИЕ – УВОД; ВЪЗГЛЕДИ.
Глава 21 – Ново небе и нова земя
„Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35). „Защото ето, Аз ще създам ново небе и нова земя и предишните неща няма да се помнят, нито ще ви дойдат на ум“ (Исая 65:17). Нека помним това обещание и не забравяме, че тази земя тук не е последната ни дестинация!
На много места в Стария Завет четем за „ново небе и нова земя“. Това всъщност е очакваното обещание за всеки вярващ в Исус! Тъй като тази земя е напълно завладяна и покварена от греха, Господ ще направи всичко ново! „Ето скинята на Бога е с човеците (спасените); Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негов народ“. Очевидна е разликата между сегашната земя и „новата земя и ново небе“, които Бог приготвя за нас. Например в новата земя *Бог „ще обитава с тях (спасените), сам Бог ще бъде техен Бог“ (21:3); *Той „ще обърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече…нито плач, нито жалеене, нито болка“(21:4); *Няма да има вече скръб и ще поднови всичко (21:5); *Вярващите ще пият „от извора на водата на живота“ и ще са осиновени и наследници (21:7); *„А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт“ (21:8). Разборът на този стих може да се сведе до хора които правят компромиси с вярата си, хора отстъпници и победени от граха, безнравствени, лъжци и пр. За съжаление много църкви днес са готови за компромис и размиват Божията абсолютна истина!
Новият Ерусалим – 21:9-27 Йоан е заведен чрез Духа на една голяма и висока планина за да види „святия град, Ерусалим, който слизаше от небето, от Бога, и имаше божествена слава, като светеше както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал“ (21:10-11). В следващите стихове имаме описание на самия град; „А храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнецът … Божията слава го осветяваше и неговото светило е Агнецът“ (21:22-23). След това са описани обитателите на този град: „И земните племена ще ходят в неговата светлина и земните царе ще принасят в него своята слава…и почест“ (21:24,26). Само записаните в книгата на живота на Агнеца ще обитават там!
Глава 22 – Блажена участ за избраните
Трудно е да си въобразим описания Ерусалим както в предишната, така и в тази глава. В Откровение 22 глава срещаме три характерни неща за града: *Река с водата на живот (22:1, 22:17) „извираща от престола на Бога и на Агнето“; *Дърво на живота (22:2, 22:14, 22:19); *Обещанието на Исус Христос „Ето, ида скоро“ (22:7,22:12, 22:20). „Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество“ (22:7). „Аз, Исус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът на Давид, светлата утринна звезда. И Духът и невястата казват: Ела. И който чуе, нека каже: Ела“ (22:16-17). Това е една всеобща покана отправена към Църквата да призовава хората към покаяние и спасение! На Йоан е казано: „Не запечатвай думите на написаното в тази книга пророчество; защото времето е близо. Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят“ (22:10-11). Исус казва „Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят“
Откровение завършва със сериозно предупреждение към „всеки, който слуша думите на пророчеството в тази книга: Ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави към него язвите, описани в тази книга, и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга“ (22:18-20). Това предупреждение е от особено значение за днешната Църква. *1. Тези, които прибавят към Божието слово (нови забрани, закони и пр.) са легалистите, които мислят, че могат да допълват към Божието слово това, което Той е „забравил“! *2. Другата крайност е либерализмът. Това е така нареченото „избирателно християнство“ т.е. тези, които подбират стихове извън контекст, за да „защитават“ обикновено позицията си на компромис със Словото.
Нека да отбележим седемте блаженства споменати в Откровение:
- „Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него“ (1:3).
- „Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа“ (14:13).
- „Блажен онзи, който бди и пази дрехите си“ (16:15).
- „Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца“ (19:9).
- „Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение“ (20:6).
- „Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество (22:7).
- „Блажени, които изперат дрехите си“ (22:14).
Откровение завършва с обещанието на Господ Исус Христос, че идва скоро. Това е дълго очакваната надежда на всеки истински вярващ християнин. „Онзи, Който свидетелства за това, казва: Наистина идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе! Благодатта на Господ Исус да бъде със светиите. Амин!“ (Откровение 22:22-23).
„Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища…защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз да бъдете и вие“ (Йоан 14:1-3). „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Матей 5:8).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Глобалната криза предизвикана от епидемии, глад , размирици, войни и пр. създава големи възможности и отваря много врати за прокламация на Божието Слово и Царство! Неотложно е да споделяме неудобната и избягвана Библейска истина за Второто идване на Исус Христос. Безразличието и премълчаването на истината за Божия гняв, който гняв ще сполети света е силно оръжие в ръцете на Сатана срещу човечеството. „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът на църквите“ (Откровение 2:7). „Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси. Но как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?“ (Рим 10:13-15).
Минка Сакъзова, Пазарджик, Март 2022.